Аз моля се в студ и пек,
над мен листата разпиляла,
любов, докосвай ме с воала лек,
люлей ме в люлката си бяла.
Претискай ме с корава нежност,
в лък от наслада ме превий,
изпий ме като река безбрежна,
дълбоки чувства в мене скрий.
Танцувай дъжд и тялото ми плисвай,
завихряй в танца моя огнен миг,
сърдечен порив сърцето ми разлиства,
рисува нежно моя влюбен лик.
Сълза, изчиствай приглушения ми смях.
Обичай ме ти, огън сладък.
В студ и пек. В светлина, във злак и мрак,
до сетен дъх и... по-нататък!
© Миночка Митева Все права защищены