Обичай ме...
Няма да чакам. Безсмислено
е да вярвам, твърде болезнено.
Колко надежда отива си.
И боли, боли, боли.
Ах, любими, върни се тук,
обичай ме от дъното на сърцето си.
Обичай ме, посвети ми живота си,
докато накрая спре да боли.
Пиши за мен, обяснявай как
ще бъда вечно твоя. Малко власт
над сърцето твое.
И онази вечна, беззащитна страст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Попова Все права защищены