23 сент. 2018 г., 16:34

Обичай ме днес

796 1 2

Знаеш,

онова,

което 

ни срещна,

не се побира 

в пространство,

не познава и време.

Да ти припомня още нещо -

не съм, не съм ухание само.

Имам, корени, имам стебло

и листи, имам и бодли остри.

Уханието ми е дарена вода

и горещо галещо  Слънце.

 

Обичай ме!

Но не в спомен, там вече е тъмно.

Обичай ме!

Но не в мечта, не в блян - небето

там винаги е сивкаводъждовно.

Обичай ме сега!

Чудото вечно в мига искри, пламти  само.

Обичай ме! Не като поезия!  Не като слово!

А като светло утро! 

Обичай ме сега!

В днешното мое - наше утро.

Или! Никога! Никога!  Никога!

 

Миналото е забрава, а бъдещето -

отразено в окото на Бог настояще.

Днес много те обичам и те жадувам,  

за утре не мога да ти обещая същото.

Обичай ме днес! Утре вече ще е късно!

 

Н. Б. Самадхи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, г-н Станев! Винаги ме разчитате правилно, но този път прочитат Ви е "жесток". Докосването не е откъсване. Поздрав!
  • Един велик испански поет казва:"Не го докосвай повече! Такава е и розата..."

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...