Обичай ме днес
Знаеш,
онова,
което
ни срещна,
не се побира
в пространство,
не познава и време.
Да ти припомня още нещо -
не съм, не съм ухание само.
Имам, корени, имам стебло
и листи, имам и бодли остри.
Уханието ми е дарена вода
и горещо галещо Слънце.
Обичай ме!
Но не в спомен, там вече е тъмно.
Обичай ме!
Но не в мечта, не в блян - небето
там винаги е сивкаводъждовно.
Обичай ме сега!
Чудото вечно в мига искри, пламти само.
Обичай ме! Не като поезия! Не като слово!
А като светло утро!
Обичай ме сега!
В днешното мое - наше утро.
Или! Никога! Никога! Никога!
Миналото е забрава, а бъдещето -
отразено в окото на Бог настояще.
Днес много те обичам и те жадувам,
за утре не мога да ти обещая същото.
Обичай ме днес! Утре вече ще е късно!
Н. Б. Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
