29 июл. 2006 г., 17:44

Обичай мен... 

  Поэзия
868 0 15
В червен ден.
- Обичай мен!Не друга!Мен обичай...
Косата й се разпръсква,
лицето й иска.
Сърцето й бие.
Цялото й женско, голо,
жадно всичко вика!
- Обичай мен!Не друга!Мен обичай!
По страниците на съблеченото щастие
странни букви,
изречения..
Страшни думи!
Па страниците капе кръв.
Във ден,
но в тъмнина...
Във бездна.
Жена...
В бялото на проснатата слабост.
Косата й разплискана на пода ,-
вълна на ситни капки,
удар във скала.
Скала черна.
Черен ден.
Нощ,
нож и смърт.
Без помощ,
без сбогом,
без дишане,
без светлина,
без обич,
без страх.
Без утре!
Без...
...
В Червен ден.
- Обичай мен!Не друг! Обичай...
Косата й разпръсната,
лицето бяло.
Сърцето спряло...
Цялото ми мъжко голо,
мръсно всичко вика!
Във свят,
във стая.
Светът и краят...
Червена кръв...
- Обичах теб!Не друга! Теб обичах!
Светът изчезва в сляпа бедност.
Във най – червения от всички дни...
Обичах...

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • досега всички стихове който съм чела от теб са ме разтърсили!
  • добро е...страстно..поздрав!
  • Благодаря на всички!Ханк
  • пък аз обичам да те чета поздрави, Ханк!
  • Това е повече от любов Хенри!Каквото и да означава е повече.
  • разтърси ме, невероятен стих, 6!
  • Благодаря ви!Хенри
  • Страхотно!6
  • Хенриоливър, ти си от онези струнни инструменти, които не използват всички свои струни, а само басовите, мрачните, ужасяващи със звуците си. Дори и когато пишеш за любовта - всичко завършва със кръв и смърт...Уважавам творбите ти, само дето аз гледам може би от съвсем друг ъгъл, а в крайна сметка мислите донякъде направляват събитията.
  • Много, много, много въздействащо... !!!
    Поклон! Отново!
  • Страхотна сила има в поезията ти!!! Поздрави!!!
  • "В Червен ден.
    - Обичай мен!Не друг! Обичай...
    Косата й разпръсната,
    лицето бяло.
    Сърцето спряло..."
    Четох го няколко пъти!
    Странно! Въздейства по много особен начин!
    Първо се стъписах от "В бялото на проснатата слабост.
    Косата й разплискана на пода ,-
    вълна на ситни капки,
    удар във скала."
    После червена кръв и пак"- Обичах теб!Не друга! Теб обичах!
    Светът изчезва в сляпа бедност.
    Във най – червения от всички дни...
    Обичах... "
    Хенри направо ме порази!


  • Обич е единственото съдържание на обичта. Тя не остава в минало време. Не зная какво да кажа, разтрои ме стиха ти. Много въздействащо!
    Поздрав!
  • Въздействащо е
    Човечност и тъга
    Обичал си.......

    Поздрав , сълза и усмивка
  • Във свят,
    във стая.
    Светът и краят...
    Червена кръв...
    - Обичах теб!Не друга! Теб обичах!
    Светът изчезва в сляпа бедност.
    Във най – червения от всички дни...
    Обичах...

    Интересно е поднесена вечната тема в стиха ти, Ясене. Хареса ми.
Предложения
: ??:??