1 авг. 2010 г., 12:32

Обичай своите малки деликти

680 0 0

Обичай своите малки деликти -
без тях ти си нищо, финито!
Душата ти пада, първо залита,
после страда, боже, не питай!
Нека с тях се открият проблеми,
които в своята същност не зная,
че тук някъде вътре в мене
се крият началото, даже и края.

Обичай своите малки деликти -
те ни носят щастие и наслада,
да, нека съществуват конфликти,
нека за нечия грешка те са награда.
Ти искаш нещо лошо да сториш -
добре, от мен да мине - опитай!
Но след това бъди отговорен,
тука стой и не бягай за никъде...

Обичай своите малки деликти -
те са част от живота прекрасен.
Всяка болка ни носи усмивки,
а те пък те правят нещастен...
И на едно са всички тука събрани -
емоции, идеи, тъжни подозрения!
Грешки, още ненанесени рани,
дошли от недоизказаните ни мнения...

Обичай своите малки деликти,
в сетния час какво ти друго остава?
Когато съдът точно теб те попита,
а ти за себе си - да нямаш представа...
И с тях се откриват житейски проблеми,
в които и твоята същност се не знае,
"бил си човек" - да! В минало време,
а сега след мисълта ти идва и края...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...