О, сънародници, вие се събудете,

ако обичате отечеството ни свято!

То е нашата майка, нашето цвете,

за което толкова кръв е пролята!

О, силен български дух, стресни се ти,

ще я има ли България след сто години!?

Нямаш ли достойнство, смелост, мечти,

имай, не ща българският род да загине!

В миналото толкоз светли примери имаше,

някои за родината и живота си унищожиха,

не трепваха и когато България се затриваше,

не падаха духом, а с чест други я възкресиха!

Но как е днес?Като нация ние се топим,

мнозина се срамуват от своя род и език!

Докога ще мълчим, ще търпим, ще спим?

Защото били сме някога един народ велик!

Искам България щастлива и силна,

не е пленено едно народно знаме!

Тя не заслужава да бъде безкрилна,

че е в такова състояние срам ме е!