Събуждал ли си се, когато
навън ухае вечерта
и топлото красиво лято
е дало път на есента?
Докосвал ли си в тишината
душата ми в среднощен час,
разбирал ли си как сърцата
отмерват удари за нас?
Обичал ли си ме безкрайно,
тъй както те обичам аз?
А може би необичайно,
целувал си ме нощен час!
Обичал ли си безнадеждно –
до болка пареща в нощта?
Страхувал ли си се, когато
за нас дошла е любовта?
Ако не си, тогава мисля,
че любовта ти е лъжа,
но аз отново ще те търся,
ще бъда с теб поне в съня.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены