Обичал ли си някога толкова силно,
Че да чувстваш как ще се пръсне всеки твой атом от любов,
Да имаш нуждата да чуеш нечие сърце как бие,
Да виждаш очите, за които копнееш във всяка една секунда?
Изпитвал ли си някога нещо толкова чисто,
Усещане че душата ти вече не е в твоето тяло,
Подарил си цялото си съществувание без дори да знаеш
Без нуждата от материалното, само една единствена душа,
Избавяща те от хоризонта на събитията.
Имал ли си някога нещо толкова диво и ценно,
Че да изпитваш наслада от болката, както когато докоснеш кактус,
Да се страхуваш и да изпадаш в паника винаги когато липсва, ...