PepiPetrova (Pepi Petrova)
186 4698
4 февр. 2019 г., 00:23

Обичал ли си някога така... 

  Поэзия » Любовная
4003 17 27

 

Обичал ли си някога така, 

че дъх в гърдите да не ти достига, 

да ти пресъхват устните в слова,

които все не стигат... и не стигат?!

 

Обичал ли си някога така, 

че да се чувстваш волен като птица,

посрещаща във полет утринта,

зората във любов да й се врича?! 

 

Обичал ли си някога така - 

в стомаха пеперуди да преливат,

от умала докосвайки жарта,

те, всички, до едничка да умират?! 

 

Обичал ли си някога така - 

да те изгаря ревността на клада,

изпепелен... да искаш все така,

че да не чувстваш болките на Ада?!

 

Обичал ли си някога така,

цветята да цъфтят върху жарава - 

след теб е цветен и красив света,

а чувстваш себе си - вулкан от лава?!

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сърдечно благодаря, Галя!
  • невероятно, чак се замаях бравооо.....
  • Силве, благодаря ти за сърцатата защита! Оценявам го!
    Павлина, благодаря, че направи разяснение! Аз не съм чела досега твоето, но така и не разбрах мнението ти за моето стихо!
    Г-н Тенев, това ми прилича на криминален случай, при който заради някакво тъпо и нелепо съвпадение, го отнася невинен...Не съм чела досега стихо с такова заглавие...Историята на моето стихо е чисто човешка, а прототипът ми е една много, много близка и нейната голяма любов. Последните месеци изживява тежък момент. Наблюдавайки я и познавайки историята ѝ, този уикенд израза "Обичал ли си някога така" ме "тресна" както се казва, а казват, че като ти дойде вдъхновение - зарязваш всичко и го следваш...Сън не ме ловеше, докато не го завърших по тайни доби в неделя...описала съм всичко което ме е докоснало, както съм го видяла и усетила у нея....Стихото си е моя рожба!...При някои тематики е неизбежно дублиране, повтаряне на изрази, просто защото това е " точно така"...Няма никаква интерпретация!
  • Не... Пепи вече каза, че сега се запознава с моето стихотворение. Не трябва да и се налага да слага мото, когато тя изобщо не го е чела преди да напише своето. Аз вярвам, че е просто съвпадение и се извинявам, че изобщо се обадих... сега се чувствам виновно и неудобно. Да забравим всичко и да се обичаме!
  • Заради първите два реда.
    Аз само предлагам, защото ми се струва редно. Но щом няма претенции, може да остане и така.
  • Г-н Тенев, с цялото ми уважение, но аз като читател не съм съгласна. Разбирам, че сте воден от чувството си за справедливост, и ако наистина е така, защо Пепи, трябва да пише мото от стихотворението на Павлина? Стихотворението на Евелина Панева е доста старо и е със същото заглавие, като това на Павлина : " Обичал ли си". Вижте кое през коя година е писано.
  • И аз отрих още. Тук е отбелязан източникът на вдъхновението
    https://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Obichal-li-si/216664.htmlИ аз открих още.
    И тук, само че източникът е друг.
    https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=129250
    Има и още
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=love&Number=1952095064
    Сякаш са от конкурс по зададена тема.
    Озадачи ме почти тоталното съвпадение на първите два стиха и на още куп ключови думи. Освен това някои словосъчетания приличат на перифрази.
    Пепи, твоето не е преработка на стихотворението на Павлина Соколова, така ли? Идеите са всеобщи. Всеки е свободен да ги интерпретира по свой начин. Но без да взаимства части от други творби. Мисля, че е редно да се добавят първите два стиха от "Обиичал ли си" на П. Соколова като мото. Неприятно е усещането, че си ограбен. При претенции от нейна страна бях готов със съпоставката на двете в таблица едно до друго. Още снощи я направих. Е? Добавяме ли мото?
  • Привет пак! Истината е, че докато минавах през публикуваните стихотворения, това определено ми спря погледа. Първо като заглавие и второ - началото (знаете, че в потокът от качени творби се виждат само първите редове.) Та, честно казано първата ми реакция беше някак... изострена. Явно затова и публикувах моето, това бе по-скоро като въпрос... Но прочитайки стихотворението на Пепи отново и отново (самата авторка също казва, че сега се е запознала с моето... обичане.) приех, че е просто леко съвпадение и спрях да търся под вола теле. Хората си приличаме в чувствата.
    Поздрави и вдъхновение за всички!
  • Пепи, стихотворението ти е хубаво, както и на Павлина. Намерих и още едно, също много добро, може да има и още . Понякога неволно някои думи се запаметяват, така си мисля аз и е хубаво да не прибързваме със заключенията.

    Обичал ли си някога така,
    че да не можеш да опишеш с думи?
    Да искаш, жадно, нечия душа
    и от жесток копнеж да се погубваш?

    Жадувал ли си някого в нощта
    и в денят ти... просто с теб да диша,
    да те погали с трепетна ръка
    и с устни тялото ти да изпише?

    Оставал ли си нявга без сърце
    и без да можеш себе си да бъдеш?
    И макар да знаеш, че някой е далеч-
    за теб да е молитва и присъда...

    И този някой да е твоят дъх.
    Душата си в дланта му да положиш!
    Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
    Да искаш да си с него, а...не можеш...

    Евелина Панева
  • Благодаря ви приятели! Радвам се, че ви има и ме подкрепяте!
    Павлина, благодаря че ме запозна със своето стихотворение! Много ми хареса! Ще се радвам да споделиш мнението си за моето!
    Точно изказвах мнението си, г- Тенев.
  • Пепи, какво мислиш за това?
  • ....
    ОБИЧАЛ ЛИ СИ?

    Обичал ли си някога така,
    че чак дъхът в гърдите ти да спира?
    В един миг да политаш със крила,
    а в другия – по малко да умираш...

    Обичал ли си някога така,
    че чувствата отвътре да изгарят...
    Любов, омраза, ревност и тъга,
    завършващи с безумна страст накрая!

    Обичал ли си някога така,
    че да си тръгваш, после да се връщаш,
    разбирайки, че никой на света
    по този начин няма да прегръщаш...

    Обичал ли си някога така?
    Сърцето ти дали се разпознава?
    Веднъж ни среща само Любовта,
    но чувството... завинаги остава!

    Павлина Соколова
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/obichal-li-si-10
    ....
  • Поздравления, Пепи!
  • Вулкан от чувства
    лава
    светът е някъде
    далеч...
    в забрава.
  • Прекрасно е,Пепи! Поздравявам те!
  • Прекрасно е, Пепи!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, че надникнахте при мен, приятели! Благодаря ви за отзивите и сърчицата, за посещението ви!
    Лиа, аз мисля че любовта е в някаква степен егоистична...което е напълно разбираемо. Благодаря ти за споделеното!
    Творческа седмица ви желая!
  • Завладяваща Поезия! Благодаря!
  • Много хубаво Стихотворение!
  • Хубаво...
  • Красиво си го написала, Пепи
  • Изпепеляващо! И още как...!!! Поздрави!
  • Много красиви стихове!
  • Обичала съм! ..Много нежно и много силно преживяване носи твоето стихотворение ...Поздрави Пепи!
  • Все още помня пепелта от кладата,
    която тлее в мен,но не изстива...
    Опазих ли любовта си млада?
    Знам, че още живее красива!
  • Много добре си описала в рими, и чрез риторични въпроси силната обич. Прибирам в любими, макар аз лично да знам,че там, където има силна обич, ревност няма. Всичко останало...е така.Благодаря! Светът има нужда от всичката любов и обич, която хората могат да изпитват.
Предложения
: ??:??