Обичал ли си някога така,
че дъх в гърдите да не ти достига,
да ти пресъхват устните в слова,
които все не стигат... и не стигат?!
Обичал ли си някога така,
че да се чувстваш волен като птица,
посрещаща във полет утринта,
зората във любов да й се врича?!
Обичал ли си някога така -
в стомаха пеперуди да преливат,
от умала докосвайки жарта,
те, всички, до едничка да умират?! ...