Обичам
и как той потъва вътре в мен.
Обичам всеки твой стон
и как оставя отпечатък в мен.
Обичам когато твоя се чуствам
и дълбоко в себе си те допускам.
Обичам те защото ти си тук
и защото даваш ми подкрепа.
Обичам, да, обичам само теб
и до мен да си, когато ти не си.
Обичам да се чуствам твоя
и любовта ти да е само моя.
Обичам да те чувам колко ме обичаш
и да те докосвам с всяка част от мойто тяло.
Обичам те дори когато в тебе е мъгла
и не съществува нищо друго на света за теб освен тъга.
Обичам аз да нося мъничката радост,
която от мъглата да те вади.
Обичам да ме гледаш така
както само страстта може да подтикне това.
Обичам устните които ме целуват
и подвластна съм на тях сега.
Обичам и живея аз със любовта
защото за мен сега ти си това.
Ти си радост и болката сладка!
Ти си погледа с който се будя!
Ти си сълзата в мойте будни нощем очи!
Ти си малка тревога дори!
Ти - във всички мои дни
къде беше преди?
Сляпа ли бях за теб и любовта?
Сляпа ли бях, не видях ли страстта?
Сега съм тук и сега
предлагам ти своето сърце и душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Ангарева Все права защищены