Oбичам да бъда ненужна кукла в ръцете ти...
и ти да ми напомняш, че нищо не знача за тебе...
обичам да бъда захвърлена и унижена в нозете ти...
и да бъда вечната сянка в безкрайното време...

Обичам студеното ти отношение, почувствано в мене...
И ти да ме залъгваш с остатъци, с трохички...
Обичам да ме ограбваш до смърт, а аз да падам на колене...
И да се моля на Бог да прости греховете ми - всички...

Обичам всяка секунда, прекарана с тебе...
И ти със всяка дума да ме караш да изтръпна...
Обичам да бъда като нота в „приказна" песен...
а ти да ме караш с твоята гордост да млъкна...

Обичам и начинът, по който нарочно ме измъчваш,
а аз да ти бъда утеха, когато имаш да запълваш време...
Обичам любим човек да те наричам, не изсъхващ,
а изсъхнал лист, който не може да стене...