Oбичам да бъда ненужна кукла в ръцете ти...
и ти да ми напомняш, че нищо не знача за тебе...
обичам да бъда захвърлена и унижена в нозете ти...
и да бъда вечната сянка в безкрайното време...
Обичам студеното ти отношение, почувствано в мене...
И ти да ме залъгваш с остатъци, с трохички...
Обичам да ме ограбваш до смърт, а аз да падам на колене...
И да се моля на Бог да прости греховете ми - всички...
Обичам всяка секунда, прекарана с тебе...
И ти със всяка дума да ме караш да изтръпна...
Обичам да бъда като нота в „приказна" песен...
а ти да ме караш с твоята гордост да млъкна... ...