25 сент. 2020 г., 23:12

Обичам - думите са нацъфтели

452 0 0

на В. Фр.

 

Обичам, но защо ли ми се струва,

че изгрева и той ли го целува,

шуми море, в краката му се гали,

и слънцето лъчите в него пали.

 

Не е любов, а бяла изненада,

и чайките край него в кръг присядат,

а мидите, в които все се крия,

разтварят  морска, огнена стихия.

 

Обичам - думите са нацъфтели,

изпивам чувството на глътки смели,

шурти любов – сред изгревни предели

и мигове в екстаза син поели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...