на В. Фр.
Обичам, но защо ли ми се струва,
че изгрева и той ли го целува,
шуми море, в краката му се гали,
и слънцето лъчите в него пали.
Не е любов, а бяла изненада,
и чайките край него в кръг присядат,
а мидите, в които все се крия,
разтварят морска, огнена стихия.
Обичам - думите са нацъфтели,
изпивам чувството на глътки смели,
шурти любов – сред изгревни предели
и мигове в екстаза син поели.
© Милена Френкева Все права защищены