Обичам хората,

дори когато ме натъжават,

опитват се да ме използват, лъжат и крадат.

Дори когато предават.

Те са  такива...

Когато имат - малко им е,

когато нямат - на трохата се радват

и винаги другия гледат.

Обичам да съм сред тях,

дори когато виждам,

някой, някъде се кара.

Намаляват и делят се.

Те са като вълците-

като надушат слабия,

обединяват се и го разкъсват.

Вместо пазят, подкрепят, дори градят. 

Обичам тези злобари,

защото имат разум

и могат да се променят.

Те чакат идеала да се роди!

Те са като глина

от нищо, нещо ще направят,

когато човек със сърце ги води.

Невъзможното сътворяват

без хвалби, нито някой да ги кара!

Обичам хората

с лица -

разпалват, вдъхновяват и създават

безсмъртни през всички поколения!

Коват съдба, остават своята следа!