4.11.2020 г., 1:40

Обичам хората

1.6K 2 0

 

Обичам хората,

дори когато ме натъжават,

опитват се да ме използват, лъжат и крадат.

Дори когато предават.

 

Те са  такива...

Когато имат - малко им е,

когато нямат - на трохата се радват

и винаги другия гледат.

 

Обичам да съм сред тях,

дори когато виждам,

някой, някъде се кара.

Намаляват и делят се.

 

Те са като вълците-

като надушат слабия,

обединяват се и го разкъсват.

Вместо пазят, подкрепят, дори градят. 

 

Обичам тези злобари,

защото имат разум

и могат да се променят.

Те чакат идеала да се роди!

 

Те са като глина

от нищо, нещо ще направят,

когато човек със сърце ги води.

Невъзможното сътворяват

без хвалби, нито някой да ги кара!

 

Обичам хората

с лица -

разпалват, вдъхновяват и създават

безсмъртни през всички поколения!

Коват съдба, остават своята следа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Tebasile Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....