20 авг. 2008 г., 10:31

Обичам и страдам

1.2K 1 10
По прекрасен път вървим -
а дали е така?
А може би залъгваме се двама
и на съдбата това е поредната шега.

Планове за бъдеще не градим,
нямаме право на това,
все едно замък от пясък да строим,
мислиш ли, че възможно е да е така?

Пътищата ни успоредно вървят
и за миг се сливат в едно,
и стигнат ли до кръстопът и се разделят,
никога не ще се слеят отново заедно.

Ти ще се правиш на щастлив
и от мен навярно ще се откажеш,
ще искаш да си верен и правдив,
и с истинското си лице ще се покажеш.

А аз къде ли ще съм тогава,
място не ще намеря никъде по света,
ще се скитам немила и недрага,
ще страдам и ще остана аз сама.

Обичам те, но ще ме топли ли това,
когато остана отвън зад прага,
ще тръгна с наведена глава,
това ще бъде моята "награда".

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...