Обичам и страдам
По прекрасен път вървим -
а дали е така?
А може би залъгваме се двама
и на съдбата това е поредната шега.
Планове за бъдеще не градим,
нямаме право на това,
все едно замък от пясък да строим,
мислиш ли, че възможно е да е така?
Пътищата ни успоредно вървят
и за миг се сливат в едно,
и стигнат ли до кръстопът и се разделят,
никога не ще се слеят отново заедно.
Ти ще се правиш на щастлив
и от мен навярно ще се откажеш,
ще искаш да си верен и правдив,
и с истинското си лице ще се покажеш.
А аз къде ли ще съм тогава,
място не ще намеря никъде по света,
ще се скитам немила и недрага,
ще страдам и ще остана аз сама.
Обичам те, но ще ме топли ли това,
когато остана отвън зад прага,
ще тръгна с наведена глава,
това ще бъде моята "награда".
а дали е така?
А може би залъгваме се двама
и на съдбата това е поредната шега.
Планове за бъдеще не градим,
нямаме право на това,
все едно замък от пясък да строим,
мислиш ли, че възможно е да е така?
Пътищата ни успоредно вървят
и за миг се сливат в едно,
и стигнат ли до кръстопът и се разделят,
никога не ще се слеят отново заедно.
Ти ще се правиш на щастлив
и от мен навярно ще се откажеш,
ще искаш да си верен и правдив,
и с истинското си лице ще се покажеш.
А аз къде ли ще съм тогава,
място не ще намеря никъде по света,
ще се скитам немила и недрага,
ще страдам и ще остана аз сама.
Обичам те, но ще ме топли ли това,
когато остана отвън зад прага,
ще тръгна с наведена глава,
това ще бъде моята "награда".
© Христина Филипова All rights reserved.
