20 ago 2008, 10:31

Обичам и страдам

1.2K 1 10
По прекрасен път вървим -
а дали е така?
А може би залъгваме се двама
и на съдбата това е поредната шега.

Планове за бъдеще не градим,
нямаме право на това,
все едно замък от пясък да строим,
мислиш ли, че възможно е да е така?

Пътищата ни успоредно вървят
и за миг се сливат в едно,
и стигнат ли до кръстопът и се разделят,
никога не ще се слеят отново заедно.

Ти ще се правиш на щастлив
и от мен навярно ще се откажеш,
ще искаш да си верен и правдив,
и с истинското си лице ще се покажеш.

А аз къде ли ще съм тогава,
място не ще намеря никъде по света,
ще се скитам немила и недрага,
ще страдам и ще остана аз сама.

Обичам те, но ще ме топли ли това,
когато остана отвън зад прага,
ще тръгна с наведена глава,
това ще бъде моята "награда".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...