Обичам как ухае тишината
Обичам как ухае тишината
Обичам как ухае тишината,
когато се разстила по косите ми,
прикривайки ревниво голотата
на устните ми, тръпнещи от ситост.
Завита кадифено във целувки,
очаквам в мен незримо да узрее
най-синьото, което пробудувах,
обичайки за цяла Вечност време.
Но времето в усмивката се бави,
приспано карамелено от нежност.
Единствено небето просветлява,
Зората му рисува златни вежди.
С пробуждането въздухът се стапя
и бавно по снагата ми се стича.
В душата ми прелива необята
и нищичко не искам. Имам всичко.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
