24 сент. 2004 г., 00:20

Обичам те!

2.8K 0 1
Обичам те!
Две думички толкова прости и
същевременно прекрасни,
като теб самия.
Обчам те!
Ти си в сърцето ми, в съзнанието ми,
в тялото ми, във всичките ми сетива,
както цветето не може без вода
така и аз не бих могла да
съествувам без теб.
Обичам те!
Сутрин се събуждам с мисълта за теб,
а вечер отново си в мислите ми преди да заспя.
Обичам те!
Във всички неща около мен виждам теб.
Когато гледам слънцето виждам
твоето горещо пулсиращо сърце,
когато гледамзвездите виждам
блясъка и невиността на очите ти,
когато когато усещам вятъра
усещам топлия дъх и аромата на мускус,
който се носи от теб...
Виждам те навсякъде,
дори в човека на спирката, който
небрежно чете вестника си,
виждам те как удобно облегнат
в кожения си фотьойл
четеш сутрешния вестник.
Обичам те!
Безсилна съм пред
чувствата си и
не мога да направя нищо,
освен да ти кажа,
че те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пред чувствата си съм безсилна,
    не мога нищо да направя
    освен да ти прошепна мило
    че, обичам те безкрайно.
    Това е просто една мимолетна импровизация на последните ти редове. Опитах да употребя максимално твои думи и да ги направя поне малко в ритъм и рима. Произведението ти е със силни, убедителни думи и чувства и ако го направиш с ритъм и рима, ще добие още по-голяма стойност според мен. Имаш доста потенциал, развивай го.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...