6 июн. 2007 г., 13:38

Обичам те!

961 0 0
Ах, как те обичам!
Чак сърцето ми гори.
При всеки проблем към тебе тичам
И сприра да боли!



Ах, как мразя да те няма
И сърцето да кърви!
Отваря се празнота голяма
И дори душата мълчи.



Как аз чуствата си да опиша
В този така малък стих?
Искам в живота с тебе да нижа
Страх подир страх.



Ала чуствам, че те губя
И сърцето ми пронизва вик.
Аз искам само тебе да опиша
В тоз единствен миг.



Как изгарям да те прегърна,
Да почуствам твойта длан,
Жарко аз да те целуна,
Без за бъдещето план.



Защо този момент някога ще спре
И ще се откъснеш от моите ръце,
И ще спре моето сърце?
Е, ще настъпи миг на мъчение.



Само мисълта, че ще те загубя
Кара ме да полудявам.
И живота си да погубя,
И мъката да оставя.



Ала една целувка дълга
Спира моя дъх.
Ала една твоя дума
Силна е като гръм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...