6.06.2007 г., 13:38

Обичам те!

953 0 0
Ах, как те обичам!
Чак сърцето ми гори.
При всеки проблем към тебе тичам
И сприра да боли!



Ах, как мразя да те няма
И сърцето да кърви!
Отваря се празнота голяма
И дори душата мълчи.



Как аз чуствата си да опиша
В този така малък стих?
Искам в живота с тебе да нижа
Страх подир страх.



Ала чуствам, че те губя
И сърцето ми пронизва вик.
Аз искам само тебе да опиша
В тоз единствен миг.



Как изгарям да те прегърна,
Да почуствам твойта длан,
Жарко аз да те целуна,
Без за бъдещето план.



Защо този момент някога ще спре
И ще се откъснеш от моите ръце,
И ще спре моето сърце?
Е, ще настъпи миг на мъчение.



Само мисълта, че ще те загубя
Кара ме да полудявам.
И живота си да погубя,
И мъката да оставя.



Ала една целувка дълга
Спира моя дъх.
Ала една твоя дума
Силна е като гръм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Кацарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...