26 июл. 2012 г., 23:46

Обичам те...

1.9K 0 0

Обичам те…

(На Бети!!!)

Винаги съм те обичал.

Обичам те, дори когато ме ядосваш,

 обичам те, когато спиш,

когато ми се караш,

дори сърдита те обичам,

обичам те,  нежна, мила, синева.

Учудвам се, че не го разбра.

Обичам  те и питам се  защо?

А отговор и не намирам.

Причини търся, анализирам

 и всъщност едно разбирам,

любовта идва от сърцето,

не е причина, не е логична,

тя чувство е спонтанно и не обяснимо.

Любовта е радост, вдъхновение,

живот, милувка, възхищение.

Добре, обичам те, си казвам,

но ти няма ли да ме обикнеш,

нима до края ще ме мъчиш

и накрая предадеш?

Да бъдеш или да не бъдеш,

с мен или без мен!

Сега, сега е време да го разбереш,

животът си изтича 

като вода от длан,

животът миг е, а не вечност

и любовта в него 

е най-нежната ни дан,

божествен дар

в мрак и самота.

Разчупва безмислие и сивота,

криле простира за полет в

безбрежна синева.

Обичам те, обичам те,

както никой досега!

Дано не съм поредната ти спирка.

Дано съм твоя пристан,

макар  понякога и бурен,

бушуващ, страховит.

Обичай ме и ти,

обичай ме такъв, какъвто съм,

обичащ, нежен, влюбен, буен, всеотдаен.

Обичай ме, дори когато съм проклет.

Защото много, много те обичам!

Обичам те, такава, каквато си!

Ще те обичам до последния си дъх!

Дано очите ми затвориш ти

и отрониш за мене две сълзи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Митов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...