26.07.2012 г., 23:46

Обичам те...

1.9K 0 0

Обичам те…

(На Бети!!!)

Винаги съм те обичал.

Обичам те, дори когато ме ядосваш,

 обичам те, когато спиш,

когато ми се караш,

дори сърдита те обичам,

обичам те,  нежна, мила, синева.

Учудвам се, че не го разбра.

Обичам  те и питам се  защо?

А отговор и не намирам.

Причини търся, анализирам

 и всъщност едно разбирам,

любовта идва от сърцето,

не е причина, не е логична,

тя чувство е спонтанно и не обяснимо.

Любовта е радост, вдъхновение,

живот, милувка, възхищение.

Добре, обичам те, си казвам,

но ти няма ли да ме обикнеш,

нима до края ще ме мъчиш

и накрая предадеш?

Да бъдеш или да не бъдеш,

с мен или без мен!

Сега, сега е време да го разбереш,

животът си изтича 

като вода от длан,

животът миг е, а не вечност

и любовта в него 

е най-нежната ни дан,

божествен дар

в мрак и самота.

Разчупва безмислие и сивота,

криле простира за полет в

безбрежна синева.

Обичам те, обичам те,

както никой досега!

Дано не съм поредната ти спирка.

Дано съм твоя пристан,

макар  понякога и бурен,

бушуващ, страховит.

Обичай ме и ти,

обичай ме такъв, какъвто съм,

обичащ, нежен, влюбен, буен, всеотдаен.

Обичай ме, дори когато съм проклет.

Защото много, много те обичам!

Обичам те, такава, каквато си!

Ще те обичам до последния си дъх!

Дано очите ми затвориш ти

и отрониш за мене две сълзи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...