rygit (Ригит)
206 317
19 дек. 2012 г., 18:59

Обичам те, която и да си (част 3) 

  Поэзия » Любовная
653 0 3

Обичам те, която и да си!

 ( част 3)


Октомври се оказа дъждовен и смръщен. 
Циганското лято така и не се появи. 
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен, 
копнеех някой или нещо сивото да разведри? 

Бинго! Без повод! Ей така! С приятели решихме… 
да пием по едно. Къде, къде? Нейде близо до брега… 
Компания на пясъка си свихме… 
до огъня стояхме… бъбрихме си за това, за онова. 

Защо ли? На! И аз не знам?! 
За оставения тъжен лист под раковината им споделих, 
и за редчето със думи пет…! Споменах им, че съм се размекнал там... 
и как човекът, който го е писал... тогава откровено съжалих. 


И заявих:


- Написаното бе като за стих, но от кого… не знам – 
разказвайки за камъка, аз им уточних - 
а думите във листа… те гласяха... „Обичам те където и да си!” 
- Е, и ?! – прекъсна ме някой. 
- Е, и?! Е, и?! Някак си, почувствах как авторът е… много сам! 


Обичам те, която и да си! Във отговор написах аз иии…” 
Разказа си да довърша така и не успях. 
Идеята за помощ със любов и моя плам 
посрещнаха присъстващите с неистов смях. 

Без свян и срам въпроси бликнаха поне дузина: 
- Чистата любов ли? Това какво е? Я кажи, кажи!? - 
нямах време дори да кажа: „Ах!” и...
сарказъм-реплики се разлетяха поне от двама-трима. 

Авторитетно продължи единият от тях: 
- Любовта е не лек, а за контакт причина! 
- Любов ли? Това някакво животно ли е, или…? 
- Да бе! Животно е! Но вече днес го няма! Не греша, нали? 

- Бих казал, че си е една емоционална губеща доктрина! 
- Я стига бе, любов, и то чиста! Тез на мен не ми ги говори! 
- Е деее… сега и вий! Може пък и нейде да я има! 
- Да бе!? В някоя си раковина...
- Но днес това е ретро май - уви! 

И смях с пръхтене - Ха, ха! Хи, хи! Ха, ха! Хи, хи! 
И смях, та чак и до сълзи - Ха, ха! Хи, хи! Ха, ха! Хи, хи! 

Имах настроение - подигравките преглътнах. 
От тогава бе минало месец, месец и половина. 
Помолих: „Нека да отидем! Нека да погледнем! 
Защо ли пък напук на всички ви - отговор да няма… 

Ако ли пък не! И ние на камъка ще се подпишем, 
за отдих кратък на него ще приседнем, 
… не е пък чак такава затра или галимация голяма. 
… и добре де… ще почерпя, ако ходът е излишен!” 

Щом е за почерпката… тръгнахме веднага! Движех се последен.

Ето го и него! 
Вглъбен във своята си горда каменна кубичност! 
Изправен край вълните като татуиран... 
със подписи от влюбени покрит. 

Нежно пръскаше в околовръст… 
топлата си чувствена лиричност, 
стоеше си насред ивицата плажна… 
красавец, гладък, сив и четвъртит! 

Първите се разкрещяха: 
Има камък! Има! И много е квадратен! Точно както казва! Да, да, да! 
Някои изпаднаха дори в словесна неприличност: 
Гледай само! Неговата мама! Все едно е сечен на ръка…! Ха, ха, ха! 

Гласове във утрото ехтяха, а вятърът ги носеше с порив отривист: 
„Да, да?! С подписи е - вярно! Плажен куб ще да е това на любовта! 
Ихаа...! И раковина има… ехее…! Може би е пълна с поетичност, а? 
Вярно бе! Тука има нещо като плик?! Охооо… и вътре има лист” 

А под раковината наистина - пакетче от салфетки влажни. 
Бе като плик непромокаем срещу дъждове. 
Думите написани във него за някого са били важни… 
А само думи ли са? Или този път... са цели редове? 

Листа дръпнах. Разтворих го и жадно го зачетох... 

От написаното лъхаше на безнадеждна откровеност. 
Виж тонът бе малко по-остричък, закачлив и напорист. 
Със упрек бе към ширещата се в живота непочтеност, 
и с предизвикателство към всеки по-нахакан непукист. 

- Я го гледай ти?! Наум чете! Я чети на глас, бе! Егоист със егоист! 
- А пише ли вътре нещо сладко… за животното… онова? 
- За какви животни – попитах нервно – ти пък ми бучиш? 
- Не за какви, а за онова изчезналото… За любовта! 
- И чети на глас! И да е изразително - ей! И ясно да звучиш! 

„Обичам те, която и да си...” 
Нима? Дори ако съм не Жена, а раковина? 
Нима възможно е дори. 
И кой си, дето си го писал? И по каква причина? 

Намерил си листа, нали? 
Прочел си думите... да, много ясно... 
А после на майтап почти... 
ми отговаряш... много „класно”. 

Бих искала да вярвам, че в Света 
все има някой, който ме обича... 
Но този отговор сега... 
май на майтап ми заприлича... 

Но ако е истина – прости! 
Тогава взимам думите обратно! 
„Обичам те, която и да си!” – 
Признай и ти... това звучи невероятно… 

Свърших с четенето. 
Всички си мълчат. 
Няма подигравки. 
В играта май сме пат. 

Поглеждам, а по раковината следи от червило с формата на устни! 
Пресни са! И кристалчета фини с проблясъци от слана по тях искри. 
Дали не е наблизо? Дали не е обидена от репликите грустни? 
Допрях следите за целувка и усетих как поглед във тила ми се заби. 

След жеста мой компанията бе в екстаз и плажа озвучи. 
Усещането как натрапчиво някой във гърба ме гледа, 
изнервящо у мен обаче си остана да стои. 

Обърнах се на запад и погледнах към пътеката за джогинг. 
А там… женски силует се крие и сякаш че се суети. 
Хукнах през глава нагоре със мощта на глътнал допинг, 
но беше стръмно. Прекалено се забавих май - уви! 
Е… поне за компанията моя неволно станах сутрешна забава. 
Все пак се огледах! Наоколо не виждам никой! 
Само от бегачи стъпки, небе, 
а долу в ниското тайфата и сърдитото ни есенно море! 
Вторачих се в следите морни и встрани видях тогава… 
написаното на земята ясно да личи Lubov_pod_rakovina@mail.bg! 
 
Прясно е! 
Сърцето ми изтръпна! Кръвта в главата ми нахлу - както подобава… 
Но после се замислих… дали това е тя? 
И адресът електронен за мен ли точно бе? 
И изобщо тези раковинни мисли и състоянието ми това, 
кой ли вятър влюбен точно тази есен ги довя? 
А дали пък не си търся оправдание 
във тези свои монолози, 
за слабостта моментна и за сладкото страдание… 
И защо ли „Обичам те където и да си” във момента онзи 
ми прозвуча като излияние за някакво желание… 
Еее, ако съм откровен и „Обичам те, която и да си” 
никак не му противоречи. 
Но все пак това не са ли само две реплики…?! Или…?! 

Rygit 
 
ПП: Текстът, повдигнат в лилаво, е написан от друго лице по негово желание и е публикуван тук след неговото любезно съгласие.

© Ригит Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това трябва да е поетична или прозаична или прозаично-поетична окапа, а?
  • Благодаря Лелче за изчерпателния коментар.
    "Представи си, че искаш да прочетеш всичко което се качва в трите сайта, че и коментар да сложиш"
    В кои три сайта Лелче ако не е тайна четеш ?
    Питам си ей тъй да си не заспя!
    Може да не съм толокова много словен с този зи разказ. Пък знаеш ли мога и аз да се пробвам за едно две шортчета като теб да спретна!
  • Поздравления за теб и за любезното лице в лилаво!
    Чуден разказ ще стане! Малко в стила на разказа за плочката и моста.
    Ако накъсаш частите в поносим размер, ще имаш много повече читатели, гаранция.
    Представи си, че искаш да прочетеш всичко което се качва в трите сайта, че и коментар да сложиш. Как ще отделиш толкова много време само за един текст.Ще ме изгонят от къщи, ако се заплесна да те чета до край! Времето е ценна стока. Да го ценим, че отлита и не се връща!
    Летя нататък към Слепи момини сълзи!
Предложения
: ??:??