20 мая 2024 г., 19:00

Обичам те, Мечтание

988 6 19

Обичам да потъвам в погледа ти, 

боли, ако пулсът ти не се слива с моя!

Истински с теб всеки миг се усещаме

часовете минават, блянове преследваме,

а душите ни мигом се сливат,

мечтите ни хоризонти откриват.

Твоето щастие зная е мое 

един поглед ще те трогне.

Мен във тебе аз откривам

единствено за теб аз дишам

часът на щастие не отмивам.

Тишината в нас е спокойствие

а доверието ни има сила необяснима.

На теб истинска любов отново давам

и взимам от теб без отчет

една химера имаме постижима...

 

20. 05. 2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Милчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Миночка за пожеланията и че ми хареса стиха!
  • Вики, хареса ми стихът и ти пожелавам успех! Съжалявам, че ми свършиха гласовете!
  • Благодаря ви Таня и Найден, че отделихте време да прочете и коментирате стиха ми!
  • Вики, с този поглед който описваш , кодираш скритото послание в стиха си, щом погледнеш любовта си по незнаен начин я водиш в мечтите си и хоризонтите невидими за другите...
  • Искрено чувство, красиво описано, аз лично щях да харесам повече ако беше в мерена реч, но и белите стихове си имат почитатели. Успех!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...