May 20, 2024, 7:00 PM

Обичам те, Мечтание

989 6 19

Обичам да потъвам в погледа ти, 

боли, ако пулсът ти не се слива с моя!

Истински с теб всеки миг се усещаме

часовете минават, блянове преследваме,

а душите ни мигом се сливат,

мечтите ни хоризонти откриват.

Твоето щастие зная е мое 

един поглед ще те трогне.

Мен във тебе аз откривам

единствено за теб аз дишам

часът на щастие не отмивам.

Тишината в нас е спокойствие

а доверието ни има сила необяснима.

На теб истинска любов отново давам

и взимам от теб без отчет

една химера имаме постижима...

 

20. 05. 2024 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Миночка за пожеланията и че ми хареса стиха!
  • Вики, хареса ми стихът и ти пожелавам успех! Съжалявам, че ми свършиха гласовете!
  • Благодаря ви Таня и Найден, че отделихте време да прочете и коментирате стиха ми!
  • Вики, с този поглед който описваш , кодираш скритото послание в стиха си, щом погледнеш любовта си по незнаен начин я водиш в мечтите си и хоризонтите невидими за другите...
  • Искрено чувство, красиво описано, аз лично щях да харесам повече ако беше в мерена реч, но и белите стихове си имат почитатели. Успех!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...