25 окт. 2007 г., 22:51

ОБИЧАНЕ

717 0 9

 

Срещнах те, за да се науча на обичане.
(Дори не съм копняла за сърдечност.)
В ръцете ти, крилата ми като на птиче,
разперих в самотните си вечери.

Почувствах те във себе си, тук, в ляво.
(Жаждата за обич е моето безумство.)
Постелих чувствата си като нежно одеяло,
за да седнеш и мъничко да си починеш.

Срещнах те, за да се науча на обичане,
а болката е само тъжно примирение.
Сега съм тук след дълго скитане,
а за после ще му мислим с времето!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...