Срещнах те, за да се науча на обичане.
(Дори не съм копняла за сърдечност.)
В ръцете ти, крилата ми като на птиче,
разперих в самотните си вечери.
Почувствах те във себе си, тук, в ляво.
(Жаждата за обич е моето безумство.)
Постелих чувствата си като нежно одеяло,
за да седнеш и мъничко да си починеш.
Срещнах те, за да се науча на обичане,
а болката е само тъжно примирение.
Сега съм тук след дълго скитане,
а за после ще му мислим с времето!
© Сияна Георгиева Всички права запазени