25 oct 2007, 22:51

ОБИЧАНЕ

  Poesía
716 0 9

 

Срещнах те, за да се науча на обичане.
(Дори не съм копняла за сърдечност.)
В ръцете ти, крилата ми като на птиче,
разперих в самотните си вечери.

Почувствах те във себе си, тук, в ляво.
(Жаждата за обич е моето безумство.)
Постелих чувствата си като нежно одеяло,
за да седнеш и мъничко да си починеш.

Срещнах те, за да се науча на обичане,
а болката е само тъжно примирение.
Сега съм тук след дълго скитане,
а за после ще му мислим с времето!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...