Мога да съм нечия и ничия,

желана, нежелана кой му пука,

най - мразена и най - обичана,

виновна и безгрешна и оплюта.

Аз мога да обичам до умиране,

да мразя още някак не умея,

не искаш да си с мен е убивай ме,

а няма как не можеш и без мене.

Какво е то любов или прикритие,

а чувство ли е или просто слабост,

за теб умирам,ето ти откритие,

обичам те ,не мога да те мразя.

И искам да ти кажа мил си ми,

ама нещо в гърлото ме стяга,

повтарям само с теб съм,ти ли си,

този дето е до мен ,а бяга.

Какво се случи,как до тук доведе ме,

нима не си ти просто приключение,

към бездната без жал и срам поведе ме,

признавам ти , това си е умение.

И казвам си до тук,приключих, спирам се,

а то ме тегли сякаш си магнита ми,

в празното и пустото аз взирам се,

погледна ли те стигам до обичане.