Обичане
Мога да съм нечия и ничия,
желана, нежелана кой му пука,
най - мразена и най - обичана,
виновна и безгрешна и оплюта.
Аз мога да обичам до умиране,
да мразя още някак не умея,
не искаш да си с мен е убивай ме,
а няма как не можеш и без мене.
Какво е то любов или прикритие,
а чувство ли е или просто слабост,
за теб умирам,ето ти откритие,
обичам те ,не мога да те мразя.
И искам да ти кажа мил си ми,
ама нещо в гърлото ме стяга,
повтарям само с теб съм,ти ли си,
този дето е до мен ,а бяга.
Какво се случи,как до тук доведе ме,
нима не си ти просто приключение,
към бездната без жал и срам поведе ме,
признавам ти , това си е умение.
И казвам си до тук,приключих, спирам се,
а то ме тегли сякаш си магнита ми,
в празното и пустото аз взирам се,
погледна ли те стигам до обичане.
© Теодора Цонева All rights reserved.
