Обичане…
Обичам света, в който си ти
и изгубвам се в него обречена.
И светът ми побрал се в шепа
някога разтворя се в безкрая ти.
И като канон отекнал в душата ми
гласовете ми в теб се догонват.
И дъха ми спира, тихо нашепва,
щом те погледна и погледнеш ме ти.
И небето в очите ти изглежда ми
по-синьо и дъгата му по-пъстра.
И всичко е красиво в очите ми,
стига ми да се оглеждат в твоите.
Преди светът ми бе глобус само,
сега е голям, безбрежен океан,
И сякаш винаги съм те търсила,
единствено за теб съм жадувала.
И всичко вече има свое значение,
и всичко което правя смисъл носи,
и мечтите ми вече са споделени,
и щом те обичам, нищо не е напразно.
И сто пъти да се родя, аз всеки път
в теб ще се влюбвам, и ще те обичам.
И във всяко време, и във всеки свят,
сърцето ми твоето вечно ще открива.
И когато името ти мигом догонвам,
зовът ме зове, но аз съм притихнала.
И укротен е светът, и хода си спира,
и в усмивката ти остава да обича…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
