28 мар. 2013 г., 09:38

Обичане

1.1K 0 1

Тук няма чадъри срещу мойте потопи.

Тук няма  чадъри и трябва да свикна

да бъда нечута и  затова тръгвам нагоре,

закъдето няма ръце за повдигане.

 

Тук няма и белег от божията милост.

Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,

Ной е прегризал въжето за истини

и е оставил по лицата ни дяволски белези.

 

И ужким сме хора, а само наполовина -

наполовина плачем и се смеем, и обичаме.

И когато  клетвата ноева отмине,

научи ни, Господи, научи ни

на обичане.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепп Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...