28 mar 2013, 9:38

Обичане

  Poesía
1.1K 0 1

Тук няма чадъри срещу мойте потопи.

Тук няма  чадъри и трябва да свикна

да бъда нечута и  затова тръгвам нагоре,

закъдето няма ръце за повдигане.

 

Тук няма и белег от божията милост.

Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,

Ной е прегризал въжето за истини

и е оставил по лицата ни дяволски белези.

 

И ужким сме хора, а само наполовина -

наполовина плачем и се смеем, и обичаме.

И когато  клетвата ноева отмине,

научи ни, Господи, научи ни

на обичане.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...