Тук няма чадъри срещу мойте потопи.
Тук няма чадъри и трябва да свикна
да бъда нечута и затова тръгвам нагоре,
закъдето няма ръце за повдигане.
Тук няма и белег от божията милост.
Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,
Ной е прегризал въжето за истини
и е оставил по лицата ни дяволски белези.
И ужким сме хора, а само наполовина -
наполовина плачем и се смеем, и обичаме.
И когато клетвата ноева отмине,
научи ни, Господи, научи ни
на обичане.
© Пепп All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
