Тук няма чадъри срещу мойте потопи.
Тук няма чадъри и трябва да свикна
да бъда нечута и затова тръгвам нагоре,
закъдето няма ръце за повдигане.
Тук няма и белег от божията милост.
Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,
Ной е прегризал въжето за истини
и е оставил по лицата ни дяволски белези.
И ужким сме хора, а само наполовина -
наполовина плачем и се смеем, и обичаме.
И когато клетвата ноева отмине,
научи ни, Господи, научи ни ...