Тук няма чадъри срещу мойте потопи.
Тук няма чадъри и трябва да свикна
да бъда нечута и затова тръгвам нагоре,
закъдето няма ръце за повдигане.
Тук няма и белег от божията милост.
Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,
Ной е прегризал въжето за истини
и е оставил по лицата ни дяволски белези.
И ужким сме хора, а само наполовина -
наполовина плачем и се смеем, и обичаме.
И когато клетвата ноева отмине,
научи ни, Господи, научи ни
на обичане.
© Пепп All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
