28.03.2013 г., 9:38

Обичане

1.1K 0 1

Тук няма чадъри срещу мойте потопи.

Тук няма  чадъри и трябва да свикна

да бъда нечута и  затова тръгвам нагоре,

закъдето няма ръце за повдигане.

 

Тук няма и белег от божията милост.

Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,

Ной е прегризал въжето за истини

и е оставил по лицата ни дяволски белези.

 

И ужким сме хора, а само наполовина -

наполовина плачем и се смеем, и обичаме.

И когато  клетвата ноева отмине,

научи ни, Господи, научи ни

на обичане.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...