28.03.2013 г., 9:38

Обичане

1.1K 0 1

Тук няма чадъри срещу мойте потопи.

Тук няма  чадъри и трябва да свикна

да бъда нечута и  затова тръгвам нагоре,

закъдето няма ръце за повдигане.

 

Тук няма и белег от божията милост.

Разпрал е гръдта на земята с ковчега си,

Ной е прегризал въжето за истини

и е оставил по лицата ни дяволски белези.

 

И ужким сме хора, а само наполовина -

наполовина плачем и се смеем, и обичаме.

И когато  клетвата ноева отмине,

научи ни, Господи, научи ни

на обичане.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...