Обичта да ни води
Аз не съм те отнела от чужди ръце,
няма никоя да ме проклина,
а избра те единствено
мойто сърце,
с теб житейския път да измина.
Сякаш грейват във мене небесни лъчи,
щом погледна в очите ти сини,
нека всяка злоба човешка
мълчи -
да сме заедно дълги години.
Да преминем гори и поляни с цветя,
ако трябва - безводни пустини...
Обичта да ни води,
единствено тя
да ни топли в студените зими.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
