19 апр. 2011 г., 21:44

Обичта да ни води

603 0 2

 

 

       Аз не съм те отнела от чужди ръце,

       няма никоя да ме проклина,

       а избра те единствено

       мойто сърце,

       с теб житейския път да измина.

 

       Сякаш грейват във мене небесни лъчи,

       щом погледна в очите ти сини,

       нека всяка злоба човешка

       мълчи -

       да сме заедно дълги години.

 

       Да преминем гори и поляни с цветя,

       ако трябва - безводни пустини...

       Обичта да ни води,

       единствено тя

       да ни топли в студените зими.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...