Аз не съм те отнела от чужди ръце,
няма никоя да ме проклина,
а избра те единствено
мойто сърце,
с теб житейския път да измина.
Сякаш грейват във мене небесни лъчи,
щом погледна в очите ти сини,
нека всяка злоба човешка
мълчи -
да сме заедно дълги години.
Да преминем гори и поляни с цветя,
ако трябва - безводни пустини...
Обичта да ни води,
единствено тя
да ни топли в студените зими.
© Славка Любенова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
