nikolay.95.nikolov (Николай Николов)
20 15
11 окт. 2016 г., 22:55

Обичта е единствена отбрана 

  Поэзия » Любовная
593 0 2

Отдавна студено е в мене

и мястото в душата празно си стои.

Вече чудя се, кога ще дойде време,

когато нечие сърце тъмата ми ще освети.

 

Нежност, бликаща от поглед искрен,

проникваща в тунел отдалечен.

Ръка подадена от сърцето към мен,

дарявайки искрата в мрак студен.

 

Кога ще пламне огънят, тлеещ,

помнещ единствено предишната любов,

която за него беше кат` вода, едва живеещ,

та новата дали ще чуе неговия зов.

 

Повик за страст необуздана,

копнеж за танц недотанцуван.

Душа ми мечтае да е обладана,

от любовта, в мигa така бленуван.

 

Защото и тя, като всяка клетка,

нуждае се от клетъчна мембрана,

за да не бъде погубена във битка,

в която обичта е единствена отбрана.

© Николай Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми стиха ти ,Николай!
  • Предава се усещане за самота и надежда за ново начало. Зов за любов! Пиши! Хубаво е да се изразят чувствата чрез стих.
Предложения
: ??:??