Отдавна студено е в мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когато нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност, бликаща от поглед искрен,
проникваща в тунел отдалечен.
Ръка подадена от сърцето към мен,
дарявайки искрата в мрак студен.
Кога ще пламне огънят, тлеещ,
помнещ единствено предишната любов,
която за него беше кат` вода, едва живеещ,
та новата дали ще чуе неговия зов. ...