Обичта е единствена отбрана

11.10.2016 г., 22:55 ч.

Поезия » Любовна

594 0 2

Отдавна студено е в мене

и мястото в душата празно си стои.

Вече чудя се, кога ще дойде време,

когато нечие сърце тъмата ми ще освети.

Нежност, бликаща от поглед искрен,

проникваща в тунел отдалечен.

Ръка подадена от сърцето към мен,

дарявайки искрата в мрак студен.

Кога ще пламне огънят, тлеещ,

помнещ единствено предишната любов,

която за него беше кат` вода, едва живеещ,

та новата дали ще чуе неговия зов.

Повик за страст необуздана,

копнеж за танц недотанцуван.

Душа ми мечтае да е обладана,

от любовта, в мигa така бленуван.

Защото и тя, като всяка клетка,

нуждае се от клетъчна мембрана,

за да не бъде погубена във битка,

в която обичта е единствена отбрана.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Izumrudkata (Катя)

2016-10-14T21:02:22+03:00

Хареса ми стиха ти ,Николай!
ивахрис (Иванка Морарова)

2016-10-12T10:24:19+03:00

Предава се усещане за самота и надежда за ново начало. Зов за любов! Пиши! Хубаво е да се изразят чувствата чрез стих.