29 янв. 2006 г., 20:56

Обичта е странно чувство

1.1K 0 4


Обичта е странно чувство.
Ту топла и спокойна,
ту жегава и страстна,
тя настига ни
и просва на земята,
като лавина снежна
ни премята...

Но идва време
и всичко пак утихва.
Тя разстила се спокойно
и умира...


Минава времето
и носим се в простора,
Като снежинки
в тиха зимна вечер...
Изпадаме
в бездната на мрака
И сливаме душите
си в Една...


Но ето,
идва пролетта
и превръщаме се
във роса
по тънките,
зелени стъбалца...

От изток
идва утринта,
Слънчице засмяно
облива ни
със топлина,
отново носим се
над света,
бели облаци
на любовта...


И така до края на света...

                   07.12.97/2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е изгаряща обич...
    Любовта е тръпнещо силна...
    Любовта е частица божествена...
    ...
    ...
  • И на мен ми хареса!
    Да и аз съм на мнение ,че любовта не умира,но ти пишеш за обичта.Аз донякъде разграничавам любов и обич.Не зная защо.
  • Когато си го чела, не е било цялото
    ...вече Е!
  • супер е!
    само,че ..........любовта не умира,тя просто затихваза да имаме време да си поемем дъх

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...