Обичта, която ме обгръща
http://ww.vbox7.com/play:12b99d6a&al=1&vid=4182784
Щом мислите
назад си заброят минутите
със спомени - лъчи,
преплели времето,
а чувствата в гръдта
с едно "обичам те"
извайват приказка
измислена с длетото,
че аз съм дъх
на пролетния цвят
и плод на лятото
с нектар по устни.
От есенните листи багра
като дар
във две
очакващи мен само длани.
Във зимната виелица
камина топла
под стряха остров -
дом за двама.
Във тънки чаши
виното разляла
от прилива в сърцето
на любов голяма.
Така си отброявам
само спомена,
а времето назад
не се завръща.
Измислена, премислена,
но истинска
е обичта,
която с мисъл ме обгръща.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
