Jul 24, 2011, 10:15 AM

Обичта, която ме обгръща

  Poetry » Love
1.2K 0 17

                 http://ww.vbox7.com/play:12b99d6a&al=1&vid=4182784



Щом мислите
назад си заброят минутите
със спомени - лъчи,
преплели времето,
а чувствата в гръдта
с едно "обичам те"
извайват приказка
измислена с длетото,
че аз съм дъх
на пролетния цвят
и плод на лятото
с нектар по устни.
От есенните листи багра
като дар
във две
очакващи мен само длани.
Във зимната виелица
камина топла
под стряха остров -
дом за двама.
Във тънки чаши
виното разляла
от прилива в сърцето
на любов голяма.
Така си отброявам
само спомена,
а времето назад
не се завръща.
Измислена, премислена,
но истинска
е обичта,
която с мисъл ме обгръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...