Твойта обич пулсира във мене
като нова, свръхнова звезда,
с нея нощем взривявам вселени
и събирам лъчи през деня.
Тя звучи като ода възторжена
изпод пръсти на нежен лирик
и на моята радост е стожер,
и на вечната младост е лик.
Тя е бурна, поражда желания
да наметна орлови криле -
да стопя тези куп разстояния,
разделили сърце от сърце.
По поляните росни да тръгна
с менци, пълни догоре с любов,
ако някога жаден осъмнеш
и те сграбчи животът суров,
да отпиеш от святата обич
и да блесне във миг светлина,
от която да литнат нагоре
наш'те разум, сърце и душа!
© Таня Донова Все права защищены
Разкошен стих, Любима!