Обида
Камъкът на думите е труден за преглъщане.
Въздуха става ми труден за дишане.
Не ми минава от прегръщане,
не ми минанава от измислено обичане.
Усещането е като потъване
или когато искам да викам на сън.
Или когато чакам някой на разсъмване,
а никога никого няма отвън.
И трупам думи и ги украсявам,
и им измислям начин да умират.
И се давя, но се заблуждавам,
...че не ме убиват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
