12 февр. 2008 г., 14:24

Обикнах те нечакано, без време...

982 0 18
 

 

Обикнах те нечакано, без време.

Съдбата е виновна, може би.

Протегна ти ръката си към мене -

да уловя мига не се реших...

Увисна той, объркан в тишината.

Очите си загубих във мъгла...

Пред мене погледът сияе в мрака,

не смея да отвърна на това...

В живота много губих и печелих.

Трънливи друми извървях.

Любов такава не намерих,

каквато ме изпиваше в съня.

И не вървя аз вече, а се спъвам

във моите измислени мечти...

Сърцето си на кръст разпъвам.

Ела, Любов, при мене! Остани!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив зов!Чудесна си!
  • Ти винаги си успявала много лирично да опишеш чувствата си, но този път ме смая дълбокото ти човешко разбиране на чувствата на най-близкия до теб човек.Лошото е че той не се е научил да бъде толкова откровен и истински като теб
  • ``Любов такава не намерих,

    каквато ме изпиваше в съня.``

    Пожелавам сбъдване на най-чудните ти сънища!

  • Великолепен стих,Криси!!!Поздрави!
  • Хубав стих!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...