Обикнах те нечакано, без време...
Обикнах те нечакано, без време.
Съдбата е виновна, може би.
Протегна ти ръката си към мене -
да уловя мига не се реших...
Увисна той, объркан в тишината.
Очите си загубих във мъгла...
Пред мене погледът сияе в мрака,
не смея да отвърна на това...
В живота много губих и печелих.
Трънливи друми извървях.
Любов такава не намерих,
каквато ме изпиваше в съня.
И не вървя аз вече, а се спъвам
във моите измислени мечти...
Сърцето си на кръст разпъвам.
Ела, Любов, при мене! Остани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени